НОС – функция

НОС – функция  – обоняние

Човешкото обоняние, което е по-слабо развито в сравнение с някои животни, е свързано както с определяне качеството и вкуса на храната, така и с определяне качеството на вдишания въздух. Това се постига благодарение на нервни клетки (периферни рецептори на обонянието), разположени в обонятелната област на носната кухина. При хранене летливите вещества с издишването идват в допир с обонятелния рецептор през хоаните. По този начин се определя качеството и вкуса на храната.

Външният нос (на латински: nasus externus) свързва дихателните пътища с околната среда. Той се намира в средата на лицето, разположен между очите и над устата. Отличава се с наличието на чифни носни отвори, които отвеждат преминаващия въздух назад в двете половини на носната кухина. При човека е добре оформен и има форма на своеобразна тристенна пирамида. Макар, че съществуват известни индивидуални колебания при отделните индивини носът се състои се от:

• Основа(на латински: basis nasi), насочена надолу.
• Корен(на латински: radix nasi) – разположен върху двете очници.
• Връх(на латински: apex nasi) – най-изпъкналата част на носа.
• Гръб(на латински: dorsum nasi) – свързващ корена и върха на носа.

Носни отвори (ноздри)

Ноздрите (на латински: nares, ед.ч. на латински: naris) от медиалната страна имат за твърда основа края на носната преграда, а странично – основните части на левите и десни странични носни хрущяли. Отвън са покрити с кожа и формират кожните гънки, които обграждат носните отвори. При различните видове животни ноздрите са с различна форма. Ето защо кожните гънки са разположени в различни посоки – латерално и медиално (ala naris lateralis et medialis) или дорзално и вентрално (ala naris dorsalis et ventralis). Двата носни отвора са разделени един от друг чрез различно широка преграда (septum narum), която пък е продължение на носната разделна преграда. Между отворите и горната устна при някои видове животни се намира носното огледало. Отделно при едни видове е само носно (planum nasale), при други е носно-устно (planum naso-labiale), а при трети е рилно поле (planum rostrale). Разширяването и стесняването на носните отвори се извършва от действието на лицевите мускули, мускулите на горната устна и главно от контракциите на специалните носни мускули – mm. nasales. Носните отвори водят в предверието на носната кухина.

НОС – функция – носна кухина

Носната кухина (на латински: cavum nasi) е разделена от носна преграда (на латински: septum nasi) на две половини – лява и дясна камера, които макар и симетрични в повечето случаи не са съвършено еднакви. Всяка от половините има по два отвора: преден – ноздра и заден – хоана (на старогръцки: χοάνη – фуния), посредством която комуникира с кухината на глътката, и четири стени – външна, вътрешна, горна и долна. Носната кухина е разположена изцяло в лицевия череп, дорзално на устната кухина. На преградата се различават костна (на латински: pars ossea, задната част), хрущялна (на латински: pars cartilaginea, предната част) и фиброзна част (на латински: pars membranacea). Носната преграда започва назад от перпендикулярната плоча на решетъчната кост и се насочва напред, като се залавя дорзално за вътрешната повърхност на покрива на носната кост. Вентрално се полага в браздата на ралника. При някои видове животни с напредване на възрастта е възможно и хрущялната част на носната преграда да вкостее. Началната част на носовата кухина се нарича предверие. Нагоре и в страни се ограничава от праг на носа, образуван от горния ръб на големия хрущял на крилото.

Характерно за устройството на носната кухина е, че нейната стена по цялото си протежение има твърда костна основа, което я държи винаги широко отворена. Покривът и страничните стени се дават от костите на лицевия череп. Подът се дава изцяло от костното небце, което се образува от части на резцовата, горночелюстната и небцовата кост. Медиалните стени се дават от носната преграда. Назад носната кухина е затворена от ситовидния лабиринт. За граница между нея и черепната кухина служи напречно разположената ситовидна плоча на решетъчната кост. Вътрешната повърхност на носната кухина е обширна. Тя се увеличава значително от наличието на навитите кости.

НОС – функция – околоносни синуси

Околоносните синуси представляват кухини включени между вътрешната и външната костна плоча на някои плоски черепни кости. Тези кухини пряко или непряко са свързани с носната кухина. Лигавицата от носната кухина навлиза между отдалечените плочи и покрива синусите отвътре. Тя е много тънка, изградена от многослоен ресничест епител и е срастнала с периоста. Изпълнени са с въздух и служат за затопляне на въздуха, който преминава през носната кухина. Служи и за увеличаване на повърхността на главата, с което се създават условия за поместването на редица органи, а отвън — за разширяване местата на залавяне на мускулите на главата.

Синусите са чифтни образувания, които показват възрастови, видови и породни  различия. При младите те са с малки размери, като с напредване на възрастта се уголемяват. Степента на развитието им зависи и от други фактори като силата на дъвкателния апарат, големината на корените на зъбите, наличие на рога, развитие на тилния отдел на черепа и други. Наименованието на околоносните синуси се дава от съответните кости. Те биват:

• Горночелюстен (налатински: sinus maxillaris);
• Раковинен (налатински: sinus concharum);
• Челен (налатински: sinus frontalis);
• Небцов (налатински: sinus palatinus);
• Клиновиден (налатински: sinus sphenoidalis);
• Слъзен (налатински: sinus lacrimatis);
• Носен (налатински: sinus nasalis);

Срещат се и други по-малки синусни кухини. При различните видове са развити в различна степен като някои от тях липсват. При човека са развити само четири от тях